„Членството ни в еврозоната е следващата логична стъпка към по-силна интеграция в европейските процеси и към възможността да участваме във вземането на общи решения. Важното е да бъдем подготвени и да се фокусираме върху множеството възможности, които ще се открият пред нашето общество и икономика, а не само върху рисковете и предизвикателствата, с които ще се сблъскаме“. Това послание отправи евродепутатът Цветелина Пенкова, при откриването на международна конференция „България в еврозоната – възможности и предизвикателства“.
Като експерт по финансови въпроси евродепутатът Пенкова акцентира върху наличието, както на предимства, така и на страхове от приемане на еврото, като национална разплащателна единица. Предизвикателствата като повишаване на цени на потребителски стоки, инфлация и асиметрични шокове са силно преувеличени и в Европа има практики и установени механизми за тяхното преодоляване. Ползите от въвеждането на еврото - намаляване на разходи от обмен на валута и банкови транзакции, ограничаване на възможности за спекула с цените, привличане на повече чуждестранни инвестиции и повишаване на интеграцията на икономиката на България с тези на останалите страни-членки в еврозоната са ключови за бъдещето на икономиката и бъдещето на гражданите, а стоят далеч от публичен дебат и не присъстват достатъчно активно в медийното пространство.
Като политик тя открои основния обществен проблем във връзка с приемането на еврото. А именно недостатъчната информация, която да достига по достъпен начин до гражданите и липсата на обществен дебат. За целите на анализа, Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент инициира национално представително социологическо проучване, което показва как българските граждани оценяват рисковете и предимствата от приемането на еврото. Проучването беше реализирано от социологическа агенция „Тренд“ в началото на септември и обхваща над 1000 пълнолетни граждани.
Социологическите данни също очертават ясна картина на липса на информираност и недоверие спрямо еврото в обществото. 67% от анкетираните считат, че цените в България ще се повишат след приемането на еврото, а 59% от хората мислят, че техните доходи ще намалеят.
Положителните страни на този преход се радват на значително по-малка популярност. Само 35% от анкетираните са на мнение, че приемът на България в еврозоната ще се отрази добре на българската икономика, а 42% от хората смятат, че приемането на еврото ще повиши доверието на чуждестранните инвеститори в страната ни. Едва 19% от анкетираните вярват, че България ще се промени към добро.
Тези резултати показват, че страховете от приема на еврото доминират в медийното пространство и в тезите на българските икономисти значително повече, отколкото в експертният анализ на положителните страни на предстоящия преход.
Данните очертаха основния проблем, пред който се изправя държавата по пътя към приемане на еврото. Това е високата степен на неинформираност на гражданите относно плюсовете и минусите на тази промяна, както и липсата на обществен дебат във връзка с предстоящия преход. 65% от хората смятат, че държавните институции не предоставят достатъчна информация за последиците от приемането на еврото.
Въпреки всички страхове, 26% от анкетираните вярват, че еврото е най-стабилната валута, при сравнение с българския лев, швейцарския франк и щатския долар. Това показва сериозен потенциал за промяна на общественото мнение чрез изразяване на предимствата, които това ще донесе за България.
„Имаме ясна диагноза – липса на достатъчно информация в общественото пространство и предлагаме ясно лечение – активни действия от страна на институциите и ясна икономическа стратегия за развитие на страната ни“ – каза Пенкова.
Именно тази липса на информираност води до описаните по-горе резултати от проучването. Според нея, ако държавата повиши степента на информираност и е отворена за обществен дебат на разбираем и достъпен за гражданите език, то след няколко месеца, ако социологическото проучване се повтори, резултатите ще бъдат различни.
Освен Пенкова своите тези и възгледи по отношение на присъединяването на България към семейството на страните-членки на евро зоната изразиха и водещите експерти – говорители на конференцията. Тя определи събитието като част от началото на процесите по информиране на българското общество относно членството на България в еврозоната.
Ето и основни акценти от техните изказвания:
„Въвеждането на еврото не е само икономика и финанси, това е политика, това е бъдещето на ЕС. Ако искаме солидна и стабилна Европа, трябва да работим за нея. България избра правилния път, сега трябва изпълни критериите и ще получи подкрепата на останалите страни-членки.
В Словения бяхме много открити по време на целия процес по приемането на единната европейка валута. Привлякохме всички заинтересовани страни, като неправителствения сектор, експерти, специалисти и т.н. и по този начин стимулирахме обща воля за приемането на еврото“, каза проф. д-р Мирослав Церар, министър-председател на Словения в периода 2014 г. – 2018 г.
Според д-р Пол Танг, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент: „Еврото има влияние директно върху икономиката. Ръстът на търговията на страните членки на еврозоната расте непрекъснато и една от причините е единната валута. Когато се използва единна валута, тогава държавите са по-силни, при посрещането на финансови и икономически кризи.“
Проф. д-р Даниела Бобева, член на Института за икономически изследвания към БАН и зам. министър-председател на Република България (2013 г. – 2014 г.) очерта основните рискове от приемането на единната европейска валута – повишаване на инфлацията, прекомерно задлъжняване, намаляване на заплатите и увеличаване на данъците. На България й е нужна не фискална, а структурна политика, обобщи изказването си проф. д-р Бобева.
„Адекватни мерки в две структурни политики – образование и здравеопазване ще ни доведат до иновативна икономика“ беше тезата на Ивайло Калфин, заместник министър-председател и министър на труда и социалната политика (2014 г. - 2017г.)
Участие в конференцията взеха също Ведрана Йелушич Кашич, партньор за финансовите консултантски услуги в Deloitte Touche Tohmatsu Limited и Атанас Пеканов, член на Института за икономически изследвания на Австрия и член на Стратегически съвет към президента.