Цветелина Пенкова е родена на 19 февруари 1988 г. в София. Завършва магистърска степен по финансова икономика в Университета Оксфорд във Великобритания. Защитава две бакалавърски степени – в Университета Бокони в Милано, Италия и в Централния европейски университет в Будапеща, Унгария, обменна програми в Университета Мак Гил в Монреал, Канада. Професионалният й опит е натрупан като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон, инвестиционен банкер в Кралската банка на Шотландия и анализатор в Егон Зендер.
Евродепутат от Групата на социалистите и демократите.
Днес г-жа Пенкова гостува в Русе и по този повод RuseInfo разговаря с нея.
Г-жо Пенкова, остава един месец, месец и нещо, до края на този мандат на Европейския парламент. Какво успяхте и какво не успяхте да свършите като европейски депутат?
Като може би три най – големи успеха от работата на моя екип очертавам ядрената енергетика – „зелена“ и устойчива и стратегическа технология, тоест даваме бъдеще за развитие на ядрения сектор и съпътстващата индустрия, която произвежда компоненти, които да поддържат ядрената енергетика в Европа.
Втори успех е първото европейско законодателство за стартъпи, което инициирах. Всъщност по този начин ние дефинираме какво е стартъп и даваме възможност тези прохождащи иновативни предприятия да получават финансиране и по този начин младите предприемачи, които основно ги развиват, да могат да реализират проектите си в рамките на родните си места, в рамките на България, в рамките на Европейския съюз. В момента младите хора, които имат стартъпи, търсят реализация във Великобритания, САЩ или в Азия, защото там просто имат достъп до финанси каквито Европа не предлага заради липсата на регулация. Вече направихме такава. Така че по този начин ще задържим младите таланти тук.
Третото ключово нещо е политиката по реиндустриализация на Европа, тоест много сериозни средства, административни облекчения за връщане на ключови производства в рамките на ЕС, създаване на индустриални зони. Това е основен приоритет оттук нататък.
Предстоят избори за Европейски парламент в нов състав. Какви са Вашите очаквания предвид надигащата се вълна националистически или, да кажем, крайнодесни партии във всички държави – членки на ЕС?
Честно казано очаквам, че балансът в рамките на Европейския парламент ще се запази, тоест трите големи партии, които са Социалисти – демократи, Европейската народна партия и „Обнови Европа“, те отново ще формират едно мнозинство над 50 % в рамките на парламента. Със сигурност ще има и по – голямо присъствие на крайната десница, но тя ще бъде неутрализирана от този баланс по средата.
Това, което ме притеснява, е съставът на Европейската комисия. Знаете, че комисарите се съставят от правителствата. В момента има прекалено много по – крайнодесни правителства в Европейския съюз, което означава, че целият наклон на Европейската комисия ще бъде дясно – крайно дясно. Това ще направи законодателния процес може би по – бавен и по – сложен когато имаме един балансиран състав на Европейския парламент и небалансиран на Европейската комисия. В момента, ако погледнете, пропорцията е почти еднаква.
Третият ми въпрос е свързан с утрешната дата – 31 март. Влизаме по въздух и по вода в Шенген. Може ли въобще да се разглежда като някакъв успех това нещо за българската държава?
Много колеги в Народното събрание мисля, че го нарекоха 3 – процентен Шенген. Не знам как се изчислява по отношение икономическите полза за България…Това, което ние трябваше да направим, е, разбира се, да се преборим за Шенген по сухопътните граници.
Аз го отчитам като провал, че въобще се съгласихме на такъв частичен прием, защото това дава вече основание за едно безсрочно отлагане оттук нататък, тоест ние едва ли не приехме позицията частична дискриминация по отношение на българските граждани. Частична дискриминация няма. Българските граждани продължават да бъдат дискриминирани по нещо, за което държавата ни е изпълнила абсолютно всички технически критерии и няма абсолютно никаква причина правата на българи и румънци да бъдат нарушавани. Така че битката трябва да продължи.
До голяма степен то се използваше и като политически инструмент в Австрия, тъй като предстоят все още избори там. Надяваме се, че след като това мине, вече ще има и финално решение по отношение пълноправното ни членство в Шенген. Според мен България трябва да е с доста по – високо самочувствие, с по – силна ръка и да си отстояваме правата докрай, а не да приемаме „трохи“, когато ни се подхвърлят такива.