Когато се преговаря по отношение на въглищните централи, е важно да се отправят реалистични искания - може да се поиска отсрочка, може да се поиска намаляването на тези емисии да не е с 40 на сто, а с 20 на сто. Това каза в интервю за БТА евродепутатът Цветелина Пенкова във връзка с намеренията на София за предоговаряне на националния План за възстановяване и устойчивост. Евродепутатът предупреди, че каквото и искане за промени да представим пред Европейската комисията, ще е необходимо тя да направи оценка в рамките на поне 2 месеца, а след това трябва да бъде взето и общо решение от всички страни членки на ЕС. Времето ни притиска и от гледна точка на самия график за реализиране на плановете - всички реформи и проекти трябва да бъдат завършени до 2026 г., изтъкна Пенкова.
Тя посочи още, че България сериозно изостана и не успя да предаде в срок до края на 2022 г. т.нар. териториални планове. По тази причина има сериозен риск да не успеем да се възползваме от ресурс в размер на близо 1,3 млрд. евро по Фонда за справедлив преход (2021 - 2027 г.), допълни евродепутатът и напомни, че това са средства, които по принцип са в помощ най-вече на хората в регионите в преход и местните икономики.
Според евродепутата присъединяването към еврозоната би ни върнало инструментите за влияние над инфлацията, защото тогава ще участваме активно във формирането на паричната политика на еврозоната. Същевременно Пенкова посочи, че в България трябва да бъде разгърната разбираема и адекватна информационна кампания, в която основната задачата на институциите и експертите ще бъде да отговорят с факти на породилото се обществено недоверие. Като цяло данните от държавите, които вече са се присъединили към валутния съюз, ясно показват, че доходите на гражданите значително се покачват след приемането на общата валута, заяви евродепутатът и добави, че това е позиция, която се потвърждава и от всички големи синдикални организации в България.
Според евродепутата България категорично изпълнява техническите критерии за присъединяване към Шенгенското пространство и Пенкова призовава българската дипломация да бъде още по-активна в диалога с Нидерландия и Австрия, уточнявайки, че не бива да се допуска "размиването" на политически причини и технически критерии. Пенкова обаче подчерта, че страната ни трябва да демонстрира ангажираност за решаване на посочените проблеми - подобряване на контрола на границите, борба с нелегалната миграция, съдебната реформа и противопоставянето на корупцията по високите етажи. Евродепутатът акцентира и върху политическата нестабилност у нас и посочи, че България трябва да демонстрира пред гражданите на Австрия и Нидерландия, че е способна да изпълнява ангажиментите, които поема. Само чрез обща воля от всички политически партии в България и прозрачност в действията може да бъде оказано политическото влияние, необходимо, за да се променят позициите на тези страни, заяви Пенкова.
Разпределението на общите поръчки на газ в ЕС в бъдеще ще зависи до голяма степен от енергийните политики и енергийния микс при държавите членки, коментира още евродепутатът. По тази причина според нея страната ни ще трябва да се ангажира с дългосрочна енергийна политика, която насърчава прехода към възобновяеми енергийни източници, инвестиции в ядрената енергетика и намаляване на зависимостта ни от изкопаеми горива. България също така трябва да инвестира в газова инфраструктура и капацитет за съхранение, за да е сигурна, че може да поеме по-голям дял от общите поръчки на газ в бъдеще. Тази година, например, бе подписан договор за разширение на газохранилището в Чирен, напомни Пенкова.
Следва пълният текст на интервюто:
- Възможно ли е, според Вас, предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), с оглед удължаването на живота на въглищните централи у нас поне до 2038 г.?
- За първи път, откакто говорим за национален план, имаме налице сериозна политическа легитимност на решение, свързано с Плана. Обективно погледнато, решението на българския парламент задава сериозни ограничения в този процес, защото той има своите особености като процедура. Първо, от гледна точка на самата времева рамка, краят на март 2023 г. едва ли може да бъде спазен като конкретен срок. Каквото искане за промени и да представим пред Комисията, ще се изисква нейната оценка в рамките на поне 2 месеца, а след това трябва да бъде взето и общо решение от всички страни членки на ЕС. Също така времето ни притиска от гледна точка на самия график на реализиране на плановете - всички реформи и проекти трябва да бъдат завършени до 2026 г.
Никой в Европейската комисия не ни е затворил вратата за такъв тип разговори, напротив от юли миналата година има решение, че проектите по плановете могат да се променят, но само в раздел "Енергетика". Предоговаряне, отсрочка или изобщо някаква гъвкавост по отношение на вече поети ангажименти ще изисква да представим обоснован анализ и реалистични искания за извънредността на исканите промени. Трябва да сме наясно, че без прокарването на необходимите законодателни промени и актове в Народното събрание, свързани с Плана, не можем да очакваме нов транш европейски средства. Те трябва да бъдат поискани до пролетта на 2023 г., но на този етап не сме изпълнили необходимото това да се случи. Политическата криза също оказва сериозно влияние.
Що се отнася до въглищните централи, винаги съм споделяла, че тяхното функциониране в един момент ще стане икономически нецелесъобразно с оглед на високите цени на емисиите. Когато говорим, че тяхното затваряне ще се случи след години, отсега трябва да има ясен план и виждане за начините за ограничаване на зависимостта от въглищните мощности и какво ще се случи с хилядите заети в сектора.
За съжаление, България сериозно изостана и не успя да предаде в срок до края на 2022 г. т. нар. териториални планове. По тази причина има сериозен риск да не можем да се възползваме от ресурс в размер на близо 1,3 млрд. евро по Фонда за справедлив преход (2021 - 2027 г.). Това са средства, които по принцип са в помощ най-вече на хората в регионите в преход и местните икономики. Т.е. на този етап, тези средства са под риск да бъдат загубени.
- Как евентуална промяна в тази посока би се вписала в Зелената сделка на ЕС. Има ли други страни, които биха поискали и/или биха подкрепили подобни изключения?
- Припомням, че дори и променен, Планът трябва да предвижда поне 37 на сто от средствата да бъдат насочени към чиста икономика и околна среда. В сегашния му вид 41,8 на сто от финансирането е насочено именно за зелени проекти. Тези показатели не само трябва да бъдат запазени, но дори трябва да бъдат увеличени като убедителен аргумент пред Европейската комисия, че страната ни не се отказа от пътя на декарбонизацията.
Като положителен елемент в тази посока отчитам, че в останалите гласувани промени по ПВУ се пренасочват повече средства в посока повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд и за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ, което е важно не само от екологична гледна точка, но и от гледна точка задоволяване на енергийните ни нужди, без създаването на нови енергийни зависимости отвън.
По отношение на въглищните централи, когато се водят преговори, е важно да се отиде с реалистични искания - може да се поиска отсрочка, може да се поиска намаляването на тези емисии да не е с 40 на сто, а с 20 на сто. Не е възможно тези цели изцяло да отпаднат, защото българската страна даде ясна заявка, че вървим по пътя на декарбонизацията, зелената енергетика и зелената икономика.
Рамката е еднаква за всички, всяка страна избира подхода за преговорите и какви параметри може да договаря, съобразно националните особености и интереси. Естествено, без да се подлага на риск получаването на средствата заради непремерени и невъзможни искания.
Припомням, че средствата по тези Планове са възможност за всяка държава членка да подпомогне своите граждани и икономика, но те не се полагат на държавите. Това означава, че ако изисквания и условията не се изпълнят, съответната държава няма да получи финансовата помощ. Дори има и държави, които не са предали планове, защото нямат нужда от това допълнително подпомагане от ЕС - такъв пример е Нидерландия.
- Амбицията на България е да бъде приета в еврозоната на 1 януари 2024 г. Какви са настроенията в Брюксел, реалистичен ли е този срок?
- България е част от Европейския съюз и освен логична стъпка, присъединяването ни към еврозоната е и политическият ангажимент, поет от страната ни още през 2007 г. Това би могло да се случи едва след покриването на критериите за конвергенция или така наречените "Критерии от Маастрихт". През юли 2020 г. ние влязохме в механизма ERM II, известен още като "чакалнята на еврозоната", където страната ни трябва да престои поне две години, за да се оцени обективно готовността й за присъединяване. На 1 октомври 2020 г. станахме член на Европейския банков съюз - друго условие за членство, което ние изпълнихме.
През юни 2022 г. излезе и последният доклад за конвергенция на Европейската комисия, според който България не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност, тъй като инфлацията у нас е над референтната стойност. Добре е да уточним защо това винаги ще е проблем. България от над 20 години е във валутен борд - това означава, че реално нямаме парична политика. Без парична политика, ние, като държава, не можем да влияем и да контролираме инфлацията, тя винаги ще бъде допълнително привнесена и по-висока от средните нива за ЕС. Присъединяване към еврозоната би ни върнало инструментите за влияние върху инфлацията, защото тогава ще участваме активно във формирането на паричната политика на еврозоната.
Отделно е налице и нуждата от законодателни промени, за да се осигури пълен синхрон на нормативната уредба с приложимото европейско право.
От страна на България - не трябва да гледаме на присъединяването ни към еврозоната едностранчиво, нужно е да си дадем ясна сметка за възможностите и предизвикателствата, предприемайки тази стъпка. Необходимо е да бъде разгърната разбираема и адекватна информационна кампания, в която основната задачата на институциите и експертите ще бъде да отговорят с факти на породилото се обществено недоверие.
Съществуват много митове и страхове у хората от въвеждането на еврото. Трябва да се подходи с ясни отговори, аргументи и примери. Страховете, че цените ще се закръглят нагоре и ще се провокира още по-голяма инфлация намират отговор, ако погледнем какво се е случило в други държави, въвели еврото. Примерът за най-висока инфлация след присъединяването към еврозоната е Италия и там тя достига едва 0,6 на сто.
По отношение на опасността от спекула - при внос на стоки на българския пазар, като част от еврозоната, ще има по-сериозен контрол, защото цените ще бъдат много по-ясно сравними и няма да има преизчисляване на валути, което също води до изкуствено завишаване на цените. Закръгляването на цените нагоре може да бъде предотвратено. Има варианти - цените на стоките да се представят в двете валути в рамките на 12 месеца, има механизми за контрол на институциите.
В момента има много спекулации относно въвеждането на еврото в Хърватия, където търговските вериги и доставчиците на услуги си позволиха да завишат цените спекулативно буквално в рамките на 48 часа след влизането в еврозоната. Хърватското правителство взе мерки своевременно и разпореди на търговците да върнат цените си на нивата от 31 декември 2022 г. (преди приемането на еврото). В противен случай правителството ще отмени държавните помощи за справяне с високите цени на електроенергията и ще повиши търговския данък. Не бива да има страх, че ако има правила, те не могат да се спазват, особено когато пред нас има възможност за сериозен икономически растеж.
Потребителите също ще спестят много при присъединяването ни към еврозоната. Очаква се разходите на транзакционните такси (банкови услуги) да паднат значително, спестените средства ще се равнят на близо 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на България. Лихвите по заеми ще намалеят значително, в момента в България те са близо двойно по-високи в сравнение с държавите от еврозоната. Като цяло данните от държавите, присъединили се към еврозоната, ясно показват, че доходите на гражданите значително се покачват след приемането на общата валута. Това е позиция, която се потвърждава и от всички големи синдикални организации в България. Не случайно те имат много положително отношение към нашето бъдещо присъединяване към еврозоната.
- Достатъчно ли е изпълняването на техническите критерии за влизане в еврозоната за реалното приемане на страната ни в общия валутен съюз?
- Техническите критерии за влизане в еврозоната са от изключителна важност. Те служат като гаранция, че икономиката на България е достатъчно стабилна и няма да понесе неблагоприятни последици от приемането на еврото като национална валута. Сами по себе си обаче, те не се достатъчни. Нашата цел трябва да бъде присъединяването на България към еврозоната да остане в предвидените срокове, но ние трябва да влезем в еврозоната подготвени. Необходима е политическа воля и целенасочена работа в тази посока. За съжаление, продължаващата политическа нестабилност, както и липсата на редовен бюджет, носят все по-големи рискове. Необходим е устойчив политически консенсус, какъвто имахме при присъединяването ни към Европейския съюз през 2007 г.
Присъединяването ни към еврозоната ще бъде шанс за увеличение на доходите на хората и ще създаде условия за по-добро и ускорено икономическо развитие. Време е България да заеме своето място на масата, където се взимат ключовите решения и реформи в Съюза. Самото участие ни дава допълнителни възможности за подпомагане и при кризисни ситуации. Припомням, че по време на ковид кризата, Европейската централна банка отпусна ликвидност от над 3 трлн. евро за еврозоната при отрицателна лихва от -0,75 на сто.
Най-голямото предизвикателство, което стои пред нас по пътя ни към приемането на единната валута, остава високата инфлация. Убедена съм, че европейските институции ще вземат под внимание, че към настоящия момент наблюдаваме повишени нива на инфлация в цяла Европа и в частност в еврозоната. Имаме уверение, че европейските институции отчитат това и ще подходят по-гъвкаво при оценяване на готовността ни за присъединяване към еврозоната. От наша страна се иска ясна политическа заявка, политическа стабилност и общество, което е добре информирано относно предстоящите процеси.
- Шведското председателство на ЕС обеща да включи в дневния ред въпроса за разширяването на Шенген, ако отпаднат възраженията на Хага и Виена. Има ли развитие в тази посока в кулоарите на Брюксел?
- Европейските институции неколкократно са изразявали несъгласието си с решението на Нидерландия и Австрия по повод приемането на България в Шенген. Европейският парламент отправи и призив към Съвета да вземе под внимание позитивната оценка на Европейската комисия за България и да преосмисли решението си. България категорично изпълнява техническите критерии за присъединяване към Шенгенското пространство. Това е и следващата логична стъпка. Шведската позиция е категорична - премиерът на Швеция Улф Кристерсон заяви подкрепа за България и Румъния по пътя към Шенген, а правителството им още през 2019 г. е дало ясна позиция за включването на страните в Шенгенското пространство.
- Какво, според Вас, трябва да направи българската страна, за да преодолее най-накрая съпротивата на Нидерландия, а вече и на Австрия, за приемането ни в Шенгенското пространство?
- Въпросът е комплексен и обхваща няколко измерения. Първо, българската дипломация трябва да стане още по-активна в диалога с Нидерландия и Австрия. Но тук искам да направя едно уточнение - не бива да се допуска "размиването" на политически причини и технически критерии.
Нидерландия посочи като допълнително изискване по-добро спазване на върховенството на правото и нуждата от съдебна реформа. Австрия изведе като аргумент, че като цяло системата на Шенген не функционира правилно и има нужда от реформи. Тези причини нямат нищо с критериите за присъединяване към Шенген, те обслужват само и единствено вътрешнополитически процеси в двете държави. И това едва ли е изненада с оглед на предстоящите избори в двете страни: местни избори през март в Нидерландия и частични местни избори през март в Австрия. Тези причини и "извинения" на Австрия и Нидерландия са недопустими и са политизирани - те имат дискриминационен привкус спрямо страната ни и българските граждани. Тази позиция беше изказана неколкократно в пленарната зала на Европейския парламент в края на миналата година от мен и много други колеги от различни държави членки.
Друг е въпросът, че страната ни трябва да демонстрира ангажираност за решаване на посочените проблеми, а именно - подобряване на контрола на границите, борба с нелегалната миграция, съдебната реформа и противопоставянето с корупцията по високите етажи. Обществото ни също осъзнава нуждата от реформи. Протестите от 2020 г. са атестат за това. Но това е тема на друг разговор.
Вторият елемент е свързан с политическата нестабилност у нас. Ние трябва да демонстрираме пред гражданите на Австрия и Нидерландия, че сме способни да изпълняваме ангажиментите, които поемаме. Настоящата политическа криза предизвиква съмнения за това. Само чрез обща воля от всички политически партии в България и прозрачност в действията може да се окаже необходимото политическо влияние за промяна на позициите на тези страни. Добър подход би била размяната на визити на високо равнище, които да отправят ясни сигнали към обществата. Пример за това е посещението на федералния канцлер на Република Австрия Карл Нехамер в България. Тези процеси трябва да продължат.
Средствата на дипломацията не са изчерпани, развръзката може да е взаимно приемлива и за България, и за всички останали държави от европейското семейство. Имаме подкрепата на европейските институции и на 24 от страните членки. По темата страната ни не е в изолация, дори напротив. Самото Шенгенско пространство ще стане по-силно, ако България и Румъния участват - това са думи на вицепрезидента на Комисията Марош Шефчович от 17 януари тази година.
- Как ще се разпределят по държави общите поръчки на газ в ЕС?
- Платформата на Европейската комисия за общите покупки на газ ще позволи на всяка държава, която изпитва недостиг, да декларира от какво количество има нужда. Това ще позволи не всеки поотделно да търси малки количества и така да вдига цената, а да се търсят по-големи обеми, така че да се постигне и по-изгодно ценообразуване.
Общите поръчки на газ в рамките на ЕС се разпределят съобразно правилата на вътрешния енергиен пазар на Съюза. Тези правила гарантират, че всички страни ще получат справедлив дял от поръчките за газ. Досега разпределението на газ се определяше от комбинация от фактори, сред които размера на газовия пазар във всяка страна, географското й местоположение и предлагането и търсенето на газ във всяка държава.
Разпределението на общите поръчки на газ в ЕС в бъдеще ще зависи до голяма степен от енергийните политики и енергийния микс при държавите членки. Страните с по-висок дял на възобновяеми енергийни източници в своя енергиен микс вероятно ще имат по-нисък дял от общите поръчки на газ в бъдеще. Страните с по-висок дял на изкопаеми горива в техния енергиен микс, като въглища, вероятно ще имат по-висок дял от общите поръчки на газ в бъдеще. Освен това, страните с по-голяма газова инфраструктура, като тръбопроводи и капацитет за съхранение, също могат да са в състояние да поемат по-голям дял от общите поръчки на газ. Това не означава обаче ограничение за останалите. Страните членки ще продължат да получават газови доставки, съобразно близостта и капацитета на терминалите.
Страната ни ще трябва да се ангажира с дългосрочна енергийна политика, която насърчава прехода към възобновяеми енергийни източници, инвестиции в ядрената енергетика и намаляване на зависимостта си ни изкопаеми горива. България също така трябва да инвестира в газова инфраструктура и капацитет за съхранение, за да е сигурна, че може да поеме по-голям дял от общите поръчки на газ в бъдеще. Тази година, например, бе подписан договор за разширение на газохранилището в Чирен. Това ще позволи съоръжението да работи в бързо сменящ се режим, за да се реагира при необходимост от вкарване на по-евтина суровина спрямо пазарната конюнктура. Този проект има местно, регионално и общоевропейско значение.
България също така трябва да работи, за да гарантира, че нейните енергийни пазари са конкурентни, прозрачни и отворени за чуждестранни инвеститори, така че енергийните й ресурси да могат да се развиват и използват ефективно. В заключение, България трябва да работи за укрепване на своята регулаторна рамка, включително политики и разпоредби, свързани с енергийната сигурност, енергийната ефективност и опазването на околната среда.