С настъпването на летния сезон все по-видими стават проблемите в сектора на туризма. Безспорно това e един от най-засегнатите браншове от COVID-19. Държавите се опитват да запазят баланса между отпускането на противоепидемичните мерки и създаването на условия за провеждането на туристическия сезон (отварянето на хотелите, заведения итуристически обекти за посетители).
Много страни в ЕС призовават гражданите си да се възползват от даденостите на техните държави, за да се стимулира регионалния туризъм. Във Франция например, президентът Еманюел Макрон предупреди, че е твърде рано да се каже дали ще има летен сезон. Еврокомисарят по вътрешен пазар Тиери Бретон прогнозира, че някои части на ЕС ще са отворени за туристи, а други не, в зависимост от здравната ситуация.
При тази несигурност все повече държави се притесняват, че мерките ще попречат на нормалното протичане на летния сезон. Недостигът на финансови средства и страхът за здравето у потребителите са ключови проблеми, които трябва да се адресират, за да се намалят икономическите последствия. Туризмът е основен компонент от БВП на много държави в ЕС, нужно е гарантиране на сигурност и премахване на неяснотите около пътуванията, с цел да се намалят икономическите последици от слаб летен сезон.
Друг важен проблем е преминаването на работници и служители от туристическия сектор в други направления.Няма гаранция, че освободената работна ръка заради пандемията ще се завърне при същите работодатели, особено ако работниците са намерили алтернативи и нови възможности. Преди пандемията от COVID 19, в европейския туристически бранш са били заети близо 27 милиона души, а самият сектор представлява над 10% от БВП на целия ЕС. При почти три месеца високи нива на безработица и очаквания за по-слаб туристически сезон, индустрията е застрашена от недостиг на квалифицирана работна ръка. Държавите членки, с помощта на ЕС, следва да предприемат спешни мерки с цел запазване и завръщане на кадрите в бранша и преминаването към нормален ритъм на работа и заплащане.
Туризмът е структуроопределящ за българската икономика (близо 13% от БВП на България). Правителството предприе някои мерки в подкрепа на предприемачите в сектора като намаляване на ДДС за ресторантьорския сектор, субсидиране на чартърни полети и други. Тези мерки са частични и се усеща липсата на всеобхватен и координиран подход, основан на стратегия, която да преодолее дългосрочните последствия от кризата. Фокусът трябва да бъде насочен и към потребителите на туристически услуги, така че те да предпочетат предимствата, които българският туристически сектор може да предложи.
В началото на месец юни има индикации, че летният туристически сезон започва. Въпреки това неяснотите в начина му на протичане, несигурният потребителски интерес и затрудненията на бранша, в резултат на липса на кадри и финансова нестабилност, може да доведат до дългосрочни икономически сътресения. От съществено значение е правителствата да се вслушат в призивите на заетите в бранша и нуждите на потребителите, за да може да се осъществи един пълноценен летен сезон.
Координираните действия на държавите в ЕС и ясни икономически програми на национално ниво са от основно значение за връщане на доверието в потребителите и подпомагане на туристическия бранш.