Мерките за справяне с икономическата криза, причинена от COVID-19 показват, че България начертава бъдещето на българския бизнес като живот на кредит, а не като държавна помощ. Държавата трябва да задлъжнее, за да може българския бизнес да получи втори шанс.
На 8 април България обяви схема за публична гаранция в размер на 500 милиона лева за подпомагане на малки и средни предприятия (МСП) в контекста на епидемията от коронавирус. Парите ще отиват в Българската банка за развитие - единствения български акционер в Европейския инвестиционен фонд, която ще предоставя публични гаранции за инвестиционни заеми и заеми за оборотен капитал на МСП. Това се случва само ден след уволнението на ръководството на банката заради предоставянето на 75 милиона лева заем на предприятие с годишен оборот от 2 хиляди лева.
Тази мярка допълва предварително обявен от правителството план за подкрепа на бизнеса. Той предвижда покриване на 60% от заплатите, здравните и социални осигуровки на служителите за период до три месеца на дружества, пострадали от COVID 19 и цели намаляване на безработицата. Останалите 40% се плащат от работодателя. Извън обхвата на държавната помощ остават самостоятелно наетите лица и лицата със свободни професии.
Предвидена е и допълнителна мярка за подпомагане на артистите и други хора на изкуството, според която България ще изплаща пълните възнаграждения за период от шест месеца. Българското правителство взе решение и за отлагана на срокове за погасяване на данъчни задължения, както и за отпускане на безлихвени заеми на засегнати лица.
Моделът на подпомагане на бизнеса в други държави от ЕС се различава от този в България. Така например Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия и Испания предоставят директна финансова помощ на бизнеса и по този начин подпомагат в по-голяма степен икономиката и увеличават собствения си брутен вътрешен продукт. Също така мерките в много държави на ЕС са адаптирани спрямо необходимостта на бизнеса, а не се прилагат на общ принцип. Например, Германия предвижда различни спасителни пакети за дружества с над 250 работника под формата на кредитни гаранции и за работодатели с до 15 работника, които ще получават 15 000 евро помощи в продължение на три месеца.
При сравнение на българските мерки с тези на други държави членки прави впечатление, че България прави отстъпки към бизнеса само докато трае пандемията от COVID 19, намира средства за кредитиране и подпомага МСП като предоставя по-дълги срокове за погасяване на задължения към държавата, но не предприема стъпки към безвъзмездна финансова помощ на бизнеса, с цел стабилизация на икономиката и повишаване на брутния вътрешен продукт. След края на пандемията не се очертава мигновено връщане на икономическите нива до тяхното предходно състояние и е необходимо облекчителния режим да е с по-дълъг срок, за да даде „глътка въздух на бизнеса“. Остава въпросът доколко българският бизнес ще бъде подготвен да плати задълженията си към държавата и да погаси отпуснатите си кредити след края на здравната криза, но в пика на последвалата го икономическа криза. Макар и на цената на увеличение на държавния дълг, директно финансиране на бизнеса, по модела на други държави от ЕС, е крайно необходимо и спешно.